"Кокичето от старото училище"

Какъв празник е да попаднеш на добър разказвач! Не се налага да те убеждавам, скъпи читателю. Сам знаеш каква мъка е, с всичката толерантност, на която си способен,  да се потиш над, изсмукани от пръстите, истории, компенсирани с оригиналничене, излишно усложняване или – също толкова проблемно – беден

речник, затова пък – с претенции да те „завербува“ за каузата на лексиконското писане. Колкото и да си възпитан, че книги не се изхвърлят, търпилото с годините се изчерпва и почваш да търсиш друго предназначение на прахосаната хартия...

Слава Богу, срещата с разказите на Галя Симова ще изтрие споменът за този тъжен и горчив вкус и ще жалиш по-малко за дърветата, защото са погинали за нещо смислено и вълнуващо! Така възкликнах при първия прочит, преди да стана съучастник в излизането на тази книга – като редактор. Не винаги работата е
удоволствие, но Галя ми го причини! Благодаря ѝ! Не се срамувам да си призная, че проработи клишето „хваща те за гърлото“.

Ами – хваща те, разплаква те, очакваш с цялото си човешко същество справедливата развръзка. Пълнокръвни истории, разказани със сърце, но и с можене – на ръба на сърцераздирателното и на спасителната житейска ирония. В този сборник от разкази Галя ни доказва, че няма тема, която да не те докосне – стига
писането да е издържано така, че да не те подценява, но и да не ти казва „не си дорасъл до моята литература!“. 

За това специално можене говоря, талант се нарича. И аз съм щастлива, че го
срещнах!

Камелия Кондова